Историята на Трифон Зарезан – легенди и обичаи
Всяка година на 14-ти февруари се разделяме на две – тази половина, която отбелязва Деня на влюбените (Свети Валентин), и другата – празнуваща Трифон Зарезан. В началото на месеца ви представихме няколко романтични идеи за вечеря с любимия човек, но сега е време да ви разкажем за легендата на Трифон Зарезан.
Трифон Зарезан е български народен празник в чест на св. Трифон. Празникът е известен още и като Деня на лозаря, соколарите и градинарите. Въпреки че Българската православна църква отбелязва тържествено Трифоновден на 1-ви февруари, много хора отбелязват празника на 14-ти. Църквата включва този празник към т.нар. цикъл от три последователни дни – Трифунци (1-ви, 2-ри и 3-ти февруари).
В различни краища на България можете да го срещнете под името Зарезановден или Трифун Пияницата (защо пияница разказваме малко по-надолу). Вярва се, че Трифон е въплъщение на старите богове Дионисий, Бакхус, Сабазий и други. Някои етнографи твърдят, че денят е бил на почит още по времето на траките. Техните любов и възхищение към ароматното вино били известни и на другите народи. Култът към виното произлиза от тракийското вярване, че именно тази напитка помага на жреците да се свържат с боговете.
Легендите за произхода на празника са многобройни, но ние ще се спрем на трите основни и най-популярни сред българите.
В остарели исторически документи се разказва, че Трифон Зарезан е син на прочут винар. Още от съвсем ранна възраст Трифон наблюдавал баща си, усвоил тънкостите на занаята и в последствие помагал на нуждаещите се със своите чудодейни сили. Така лозарите и винарите го приели за свой защитник, още докато бил съвсем млад.
Втората легенда гласи, че в деня на своята екзекуция Трифон бил призован от земеделците, за да защити и покровителства всички лозови масиви в страната, които точно тогава били нападнати от насекоми. И така до днес, по традиция, на този ден се подрязват лозите, за да дадат плодородие и берекет на есен. Самият ритуал се нарича „зарязване”, а оттам идва и името – Трифон Зарезан.
Последната най-разпространена легенда е свързана с Дева Мария. Било началото на февруари. Дева Мария минала покрай Трифон, който ѝ се присмял. Огорчена, тя го подминала. След като стигнала до къщата на Трифон, казала на неговата съпруга “Трифонице, бягай да превържеш мъжа си, защото си е отрязал носа!” Жената се затичала уплашено, но видяла само, че Трифон подкастрял старите израстъци. Той я попитал какво е станало, а тя му разказала случката с Дева Мария. Трифон се засмял и казал, че не е пиян, че да си отреже носа. В този момент понечил да покаже, замахнал с косера и клъцнал носа си – откъдето и различните наименования на празника – Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Отбелязването на Трифон Зарезан се свързва и с интересни обредни обичаи. Храната на лозето се приготвя по традиция от жените. Питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, пълнена с ориз кокошка, туршия, луканка, „бабяк“ (напълнен стомах с месо) и други са само част от задължителните ястия. Традицията повелява да се занесе и бъклица (съд за вино), украсена със здравец и червен конец.
Когато са на лозето, следват редица ритуали за мъжете. Всеки мъж зарязва в своето лозе по няколко кютука, прекръства се, полива вино около кютука, зарязва с косера и пак полива, като благославя. В някои населени места хората използват и светена вода за целта. Във Врачанско при поливането благославят „както тече виното, така да расте гроздето“.
Ритуалът за избор на Цар на лозята се изпълнява по следния начин. Мъжете зарязват своето лозе и се събират на обща трапеза, да празнуват. На земята се нареждат обредните ястия и бъклиците с вино. Най-старият и уважаван лозар взима китка, поставена на средата на трапезата, и казва: „Който е честит, нека поеме китката и бъде цар!“ Разбира се, всеки има право да вземе китката, но обикновено тази чест се оказва на най-опитния, възрастен лозар.
Цар може да стане и някой, който преди е бил в тази роля и по време на неговото “царуване” е имало обилно плодородие и никакви градушки или суша. След като царят е избран, лозарите го качват на ръце и го носят до селото под звуците на народна музика. В селото всяка домакиня изнася вино от своя дом и дава на царя да отпие. След благословията на всички, царят сяда официално на трапезата и посреща цялото село.
В края на тази статия ви пожелаваме приятно посрещане на Трифон Зарезан! Споделете и на своите близки тази статия, за да помнят и да съхранят и те традицията на празника.
Разгледайте нашите кетъринг оферти | Последвайте ни във Facebook
